Aлбер Камю - снимка Уикипедия
През 1937 година Камю завършва задочно философия в Алжирския университет. За да се издържа, той дава частни уроци, работи в метеорологичния институт и продава резервни части за автомобили. Същата година публикува първия си сборник с есета. Наред с многобройните си политически и журналистически дейности, с които се занимава, през 1935 година той създава “Театър на труда”, който по-късно е преименуван в “Театър на отбора”. Съществуването му се преустановява през 1939 година.
В своята журналистическа кариера Камю сътрудничи с редица вестници с лява ориентация, сред които “Алже Репюбликен” и “Соар Репюбликен”. През 1940 година започва да работи за “Пари Соар”. Като пацифист Камю пише открито против войната и за необходимостта от избягването й в Европа. Заедно с целия персонал на вестника се премества в Бордо. Същата година завършва проектите си по “Чужденецът”, “Митът за Сизиф” и “Чумата”, като едновременно с това успява да публикува най-добрите си есета, разкази и много свои политически и философски размисли. Това му донася международно признание. Но неговата дейност не се ограничава само с това, защото той е дълбоко свързан с театъра. Работи също като актьор, режисьор, драматург и преводач.
Периодът прекаран във Франция оказва голямо влияние върху окончателното формиране на философията на Камю – човешкият живот е свещен независимо от факта, че съществуването на отделния индивид е необяснимо.
През октомври 1943 година Aлбер Камю се присъединява към нелегалната организация “Комба”, създадена през 1942 година с цел интелектуален саботаж. Тя издава свой вестник, носещ същото име на организацията и в продължение на четири години Камю работи като негов редактор. В своите статии често призовава читателите към действие съобразно строго определени морални принципи. Своята дейност в подкрепа на Френската съпротива Камю извършва под псевдонима Бошар. По време на тази своя дейност пътищата му се преплитат с тези на Жан-Пол Сартр. Двамата екзистециалисти споделят редица политически и философски убеждения и той става част от обкръжението на Сартр.
След края на Втората световна война Камю предприема обиколка на Съединените щати, където изнася многобройни лекции за екзистенциализма.
Камю става водещ глас на френската работническа класа и на социалните промени. Той дори се опитва да създаде своя социалитическа партия – проект, който никога не се е реализирал.
През 1951 година излиза “Разбунтуваният човек”, в който авторът анализира революцията, разграничавайки я от борбата и категорично отхвърля комунизма. Реакцията, която книгата му предизвиква сред левите интелектуалци, е критична и изключително негативна. Мнозина от тях го обвиняват в предателство и той е отлъчен от тяхното обкръжение. По същия повод скъсват и със Сартр. Дори усилията на общата им приятелка Симон дьо Бовоар не успяват да запазят разрушените от политиката отношения.
Поредицата от тези събития нанасят тежък удар на Камю и той изпада в депресия. Принуден е да се оттегли от политическия живот и прекарва следващите две години в усамотение. Заема се с по-спокойна работа – превежда и пише пиеси. През 1956-1959 година режисира театрални постановки във Франция. Работи главно с актрисите Мария Касарес и Катрин Селър, с които го свързват не само професионални, но и лични отношения – и двете стават негови любовници.
През 1957 година с есето си “Размишления за гилотината”, в което се обявява против смъртното наказание, Албер Камю получава Нобелова награда за литература.
На 4 януари 1960 година, връщайки се със семейството си и със своя приятел Мишел Галимар от Прованс, колата, с която пътуват излиза от пътя и те претърпяват автомобилна катастрофа. Произшествието се е случило на 102 километра от Париж, близо до Вилблевен. Aлбер Камю умира на място, а Галимар след двудневен престой в болницата. Съпругата на Камю и техните близнаци оцеляват. Странното в тази трагедия е, че самият той никога не е бил почитател на автомобилите и на високите скорости, а в едно от своите изказвания заявява, че няма по-безсмислена смърт от тази при автомобилен инцидент. Неговото намерение било да се върне в Париж с влак, но прятелят му Мишел Галимар го убедил да промени идеята си. Смъртта на Камю настъпва в момент, когато е на върха на кариерата си като писател.
Сред личните вещи на автора били намерени неизползван билет за влака за Париж и незавършения ръкопис на “Първият човек”. Това е и последният роман на автора, посветен на неговата семейна история. С издаването му през 1995 година се възобновява интереса към неговата личност и към творчеството му. Това, което отличава Камю от много екзистенциалисти и съвременни философи, е че той приема противоречията. Да, той пише, че животът на отделния човек е абсурден и смъртта го прави безсмислен. Но човечеството и обществото са по-големи от отделния човек.
